| |
|
|
| [Thursday, November 1, 2007 at 5:42 pm] |
| Subject: Е, не е за вярване! |
You Are Pocahantas!
 Free-spirited and wise. You have a strong passionate spirit that touches and changes all who know you. The wisdom and common sense that you have is really what guides you through life. Even so, you also have a very playful side that loves adventure and excitement.
Which Disney Princess Are You?
Хахахаха, за пореден път някъде ми излиза, че съм Покахонтас. Просто нямам думи! :D :D :D
Преди известно време със сестра ми взехме че си пуснахме смс-и за да разберем "какви сме били в предишния си живот". Ей така, на шега. И, разбира се, на мен ми се падна Покахонтас. И днес реших да отговоря на тези няколко въпроса за да видя коя Дисни принцеса ще излезне, че съм и ето пак - Покахонтас - нямам думи! :D :D :D :D :D :D |
|
|
|
|
|
| [Saturday, July 8, 2006 at 12:32 am] |
| Subject: Disappointment ... |
| Mood |
: |
 disappointed |
|
Животът е пълен с изненади. Знам го. Животът е пълен и с разочарования. И това го знам. Но въпреки това не спирам да се изненадвам....обаче ми се искаше да спра да се разочаровам.
Уви, дойде и отмина нов ден и той пак като предишните 14-15 беше изпълнен с разочарования. Е, имаше и хубави моменти, не мога да отрека, но накрая на деня пак седя сама пред монитора, сама като излъгано овчарче...
А не бях такъв човек. Не бях оптимистична личност, признавам си, но не бях и чак такъв песимист. Да, на пръв поглед, човек бързо-бързо ми лепваше етикета "Песимист от класа", но всъщност това не бях аз. Просто си слагах тази маска, защото не исках да ме нараняват. Не исках да се разочаровам...
Не знам какво ме накара преди време да се реша и да бъда открита с всички. Може би лъжливото чувство на сигурност в приятелите си, може би желанието ми да не живея непрекъснато зад тази лъжлива маска. Смятах, че с махането й ще бъда по-щастлива, по-сигурна, но както казах животът е пълен с изненади. За съжаление не всички хубави. А тези който предлага на мен живота са от най-лошите.(Какво да се прави- карък съм си и карък ще си остана)
Прителите ми...така де, хората на които вярвах и разчитах, не се оказаха точно това което винаги съм си представяла. Не оправдаха образа, който си бях създала за тях в съзнанието си.
За мен те бяха всичко - те не ми бяха "просто" приятели. Те ми бяха и семейство, подкрепа, надежда, че има и нещо хубаво около мен, че има хора (извън истинското ми семейство), които ме обичат и държат на мен. Но уви - лъгала съм се. Само за няколко дена тези мой "илюзии" се сринаха, а с тях и част от мен...А най-лошото е, че си мисля, че това се случва само на мен, че само аз от групата не съм се вписвала никога в тази картинка и чак сега е дошъл момента да го разбера...Така, малко по-безболезнено от това да ми го кажат направо...И то сигурно за да не ме разочароват...
П.П. Все пак се надявам, някъде там, да имам приятел, който все още да ме обича, такава каквато съм... |
|
|
|
|
|
|
|
